Историята на Минко Михайлов
Опишете се с 3, 4 думи.
Освен фотограф, мога да се определя още като пътешественик, биолог, съпруг...
Как открихте фотографията?
Завършил съм Биологически факултет към „Пловдивски университет” със специалност "Екология" и над 20 години съм работил в тази област. Благодарение на моята професия, като биолог, се запалих по фотографията. Всъщност още като студент, обикаляйки красивите места на България - планини, езера, реки, взех решение да заснемам красивите гледки, които виждам, за да мога да ги споделя и с другите, за да ги запазя и да ги имам завинаги. Първият ми фотоапарат беше лентов - Зенит, в комплект с така наречения фото снайпер. Самоук съм и мога да кажа, че снимането на лента ме направи по-прецизен, защото там човек няма право на грешка. След навлизането на цифровата епоха разбира се, смених и техниката.
Спомняте ли си първата снимка, която направихте?
Да, спомням си. Първоначално, още когато снимах на лента, се бях запалил по макро фотографията и там използвах един 50 милиметров обектив, в който слагах макро пръстен. Обикаляйки със съпругата ми (с която тогава бяхме още гаджета), видях един рядък вид цъфнала орхидея, направих един много добър макро кадър и това ми донесе огромно удовлетворение. Тази снимка продължи живота си в много плакати, брошури и справочници, което още повече ме зарадва.
Кой е любимият ви жанр във фотографията?
В последните години любим жанр ми е Travel фотографията или познат още като туристическа фотография, тъй като тя съчетава в себе си много от жанровете - портрет, пейзаж, репортаж, стрийт, архитектура, детска фотография и др. Снимайки Travel, човек не е ограничен жанрово.
Как изглежда за вас перфектния кадър?
Перфектният кадър при мен винаги предстои, защото авторите винаги търсят нещо по-добро макар, че според мен човек не би трябвало да търси перфектния кадър. Перфектното е като решиш на 100% една математическа задача, а от фотографията аз търся удоволствието и самото преживяване. Самият факт, че човек присъства на определена ситуация и определено място носи наслада, а фотографията е черешката на тортата.
Колко време отнема подготовката на един кадър?
Понякога отнема повече време, понякога не. Отнема време, когато говорим за travel фотография, тъй като правя предварително проучване на местата, които искам да видя, на интересни ситуации - кога се случват, как се случват. От друга страна, особено когато съм в Пловдив, не отнема никакво време - взимам камерата и след 15 минути вече снимам, там нямам нужда от подготовка. Когато говорим за пътешествия извън България, тогава отнема време.
Какво ви вдъхновява?
На първо място ме вдъхновява природата, след това хората. Има много държави със страхотни хора, които са позитивни и гостоприемни и това допълнително действа вдъхновяващо на нас фотографите.
Какъв съвет бихте дали на онези хора, които правят своите първи стъпки във фотографията?
Да не инвестират само в техника, но и в знания. Забелязвам, че има хора, които избират най-скъпата фотографска техника от някой онлайн магазин, купуват я и решават, че вече са станали фотографи. Това в никакъв случай не е достатъчно. Знанията, ученето и уменията са най-важни и техниката трябва да върви успоредно с тях. Приятно ме изненадва, че има толкова млади хора, които го осъзнават и подхождат доста мъдро.
Как възприемахте фотографията преди и как я възприемате сега?
Според мен глобално погледнато любовта към фотографията се е увеличила, защото тя е изключително достъпна. Чисто интуитивно хората, когато искат да създадат нещо, фотографията изглежда най-лесния начин на пръв поглед и тръгват към нея. За мен това е добре, защото тя няма никакво отрицателно въздействие, единствено върху семейния бюджет (смее се) със закупуването на техниката. Но оттам нататък всеки, който вече притежава фотоапарат, предизвиква себе си да започна да обикаля, да пътува, да се запознава с нови хора, отправя предизвикателство към себе си и открива нови светове.
Ставайки фотограф, всеки един човек се превръща в пътешественик, никой не може да го ограничи и може да има своя фотографски свят, дори ако се локализира на едно място. Когато някой започна да мисли фотографски, дори да минава всеки ден по един и същи маршрут, започва да открива нови места, ситуации и интересни хора.
Тъй като водя курсове по фотография забелязвам,че след като курсистите започнат да навлизат в материята и, да кажем гледали са някакъв филм преди време и сега го гледат отново споделят, че вече го възприемат и виждат по съвсем друг начин. Започват да мислят за композиция, светлина, форми и да го преоткриват ставайки по-красив за тях.
Какво е мнението ви за фотографията с мобилни телефони?
Има една мисъл - „На въпроса коя е най-добрата камера, отговорът е - тази, която ми е под ръка”. Погледнато по този начин телефонът винаги е в нас, технологиите се развиват и напредват и смятам, че няма нищо лошо в това да снимаме с телефон. Когато имаме нужните умения и знания, камерата, фотоапаратът или телефонът са просто инструменти в нашите ръце. Оттам нататък всичко е в нашите глави, защото композицията, светлината са едни и същи без значение от снимачната техника. Важен е крайният резултат.
Ако успеем да уловим момента, да направим една интересна композиция, ако уловим правилната светлина, няма значение с какво сме снимали и ако по този начин успеем да въздействаме на зрителя, би било прекрасно.
Какви са вашите бъдещи планове?
От фотографска гледна точка всяка година плановете са ми едни и същи - да пътувам и да снимам в България и по света.
