Историята на Бойко Вълчев

Разкажи ни за себе си с 3 думи ?

Пътешественик с камера в ръка.

Кога и как откри фотографията ?

Историята започва много отдавна. Още от дете баща ми винаги носеше един лентов апарат на семейните почивки. Винаги ми е било интересно да го гледам как снима. Мисля, че беше 2016, когато един приятел си купи DSLR и понеже обичам да се разхождам сред природата, започнах да ходя с него да снима. Така година по-късно вече и аз имах фотоапарат.

Спомняш ли си първата снимка, която направи и емоцията, която изпита ?

Не си спомням първата, но си спомням първата, която направих с Млечния път. В тъмното просто настроих апарата, натиснах копчето и излезе нещо, което не може да се види с просто око.

Кой е любимият ти жанр във фотографията ?

Любимият ми жанр е пейзажната фотография. Като специфика мисля, че най-много обичам да снимам морски пейзажи. Сутрин рано край брега на морето, докато всичко още спи. Последната година много се запалих и по нощна фотография.

Как изглежда за теб перфектният кадър ?

Перфектният кадър това е много субективно. Имам кадри, на които съм хванал перфектни условия, хубава композиция и яка обработка. Имам и такива, които не блестят с някакви особени качества, но пък винаги когато ги погледна, се сещам за мястото и емоцията, която съм изпитал, докато съм бил там.

 Колко време отделяш за подготовката на един кадър ?

Доста е различно от кадър до кадър. Имам снимки, които планирам доста време. Гледам прогнозата за времето, най-подходящия сезон за снимане на дадената локация и т.н. и все не се получава. Имам и такива, които просто имам работа наблизко и си казвам: ще взема апарата, пък каквото - такова, ако имам време, ще мина. Отивам за залеза и то пък вземе да се получи як кадър. Нещото, което се опитвам да постигна, е да снимам повече и да оптимизирам процеса на обработка, за да седя колкото мога по-малко пред компютъра. 

От къде черпиш вдъхновение ?

Разходки сред природата, интернет, снимки на познати, които ме мотивират да отида на дадено място и да намеря и аз моя кадър там. Имам периоди, когато нямам мотивация и не ми се снима. Тогава просто оставям фотоапарата вкъщи и след време нещата си идват на мястото. Един от хората, които ме мотивира да снимам и да се развивам, е Краси Матаров - за мен един от най-добрите пейзажни фотографи. Просто снимките му са някак живи и различни и винаги успява да покаже познати места под различна гледна точка.   

Какво би посъветвал бъдещ фотограф ?

В началото нещата няма да се получават, но е много важно човек да не се отказва. Собствен стил и око за хубавия кадър се изграждат с време и упоритост. Също така за “перфектния кадър” трябва доста да се потрудиш. Който си мисли, че просто решаваш, отиваш и спираш колата някъде, снимаш и се получава, трябва да промени нагласата си.

Какво беше фотографията за теб преди и какво е сега ?

По едно време се беше получило така, че ходих на много места просто за да направя снимки и когато нещата не се получиха, се ядосах много. Сега ходя просто защото ми харесва да отида някъде. Ако се получи кадър, това е бонус. 

Какви цели поставяш пред себе си през 2022 година ?

Имам списък с доста места, които искам да посетя и да снимам на тях. Цел ми е да се усъвършенствам така, че да обработвам снимките си с по-малко усилия и време.